На 28-и декември 2015 година Абатството отпразнува своята 950-та годишнина. Построена през 11 век от Едуард Изповедника, тази готическа постройка без съмнение заема своята част от вековната история на Англия. От откриването си, абатството е ням свидетел на коронациите на всеки един от английските крале от XIV - ти век насам, погребенията на цели 17 суверена и 16 кралски сватби ( вкл. и последната - на Кейт и Уилям ).
За почти хилядолетната си история, по-древна от тази на цели континенти, абатството се обгърнало с мистерия, която дава повод за разпространение на причудливи истории и тайнствени слухове, но пък по-скоро липсата на такива би била странна. И такаа..нека да надникнем зад завесата за малко..
Според архивите, много преди да се укрепят бреговете на Темза и да я преведат в сегашните й граници, преди около хиляда години, реката е разделяла църквата заедно със сградата на Парламента от останалата част на Лондон на отделен остров, наречен Торни Айланд. В наши дни Парламентът все още се намира на платото на някогашния остров, а Абатството в най-високата му част.
Голяма чест и привилегия е да те положат за вечен отдих в Уестминстърското абатство. Тази чест, обаче, не била запазена само за кралски особи. Наред с Едуард Изповедника, Хенри V и всеки останал владетел или крал, с изключение само на Хенри VIII (който е погребан в църквата Св. Георги в Замъка Уиндзор), Уестминстър е още лобно място на светила като Джейн Остин, Чарлс Дикенс, Ръдиард Киплинг, Томас Елиът, сестрите Бронте, Дилан Томас, Джон Кйтс, Джефри Чосър. Не търсете Уинстън Чърчил, той не е между тях! Още преживе отказва да бъде положен там с думите: „Никой не е ходил върху мен преживе, няма да го стори и след смъртта ми.“
Уинстън Чърчил
Гробът на крал Едуард I е доста обикновен. Това прави впечатление на почти всеки посетител. Историята, зад този факт, е доста поучителна. Крал Едуард, известен като Дългокракия, заради високия си ръст, а също и като Чукът на шотландците, бил толкова обсебен от идеята да завладее Шотландия, че оставил специални инструкции за гробницата си. Той искал тя да си остане най-обикновена, докато Шотландия не бъде завладяна. Това не станало, затова и ковчегът останал в този си вид. Какъв урок само за самонадеяните! J Но пък там, където кралете не успели, се домогнали други т.нар. обикновени хора, като бившия водопроводчик на Абатството, Филип Кларк, починал през 1707 година и погребан заедно с кралските и височайши особи. Невероятно, но факт!
Надгробният камък на Филип Кларк
Тронът на Крал Едуард е известен още като Тронът за коронации, на който всеки английски монарх е бил коронясван от 1308 година насам. В момента тронът се намира в защитно съоръжение в параклиса на Свети Георги, но е имало времена, когато не е бил толкова охраняван. През 1700 и 1800 години, ученици и посетители са оставяли своите инициали върху него, когато са имали възможност. Въпреки че, доста от тях са заличени, все още може да се прочете на гърба: „ П. Абат спа в този стол на 5-ти срещу 6-ти юли 1800 година“. Но преди Благой Георгиев да се е затичал натам с монета в ръка, нека го предупредим, че това вече няма как да стане. J
Крал Едуард Първи
Е добре де, Хорейшио Кейн не e бил нужен за разкриването му, но да видим каква е историята. Всичко започва с Едуард I (този същият със семплия гроб) и една кражба. През 1296 г. Едуард I открадва от Шотландците едната от техните най-тачени реликви Камъкът на съдбата (Stone of Scone) и го полага под Трона за коронации (неговият собствен, да!). Камъкът на съдбата е бил много важен за шотландците и според тяхната традиция, те са коронясвали кралете си пред него. В навечерието на Коледа през 1950 г. двама шотландски студенти открадват обратно Камъкът и го връщат в Единбург. Четири месеца по-късно полицията го връща обратно, макар че плъзват слухове, че това е реплика, а не оригиналът. И все пак успяват навреме за коронацията на Елизабет II. През 1996 г. на 30-ти ноември, St. Andrew's Day (Андреевден), национален празник на Шотландия, английското правителство връща Камъкът на съдбата в родните му земи, с условието той да бъде ползван за бъдещи коронации. Сега реликвата се намира в замъка в Единбург, наред с останалите кралски бижута и ценности.
Камъкът на съдбата (реплика)
Правилното определение е „кралска самоуправляваща се църква“. Не е под юрисдикцията на папата, а на монарха. Думата „абатство“ в името е придобита от факта, че някога е изпълнявало функциите на Бенедиктински манастир, които се прекратяват по време на управлението на Хенри VIII, но името остава.
Лорд протектора на Англия Оливър Кромуел е погребан с почести в Уестминстърското абатство през 1658 г. При завръщането на власт на монархията през 1661 г., тялото е изровено и церемониално обесено на „бесилката на позора“ в годината от екзекуцията на крал Чарлз I. След това главата му е забучена на кол пред Сградата на парламента, откъдето по-късно бива открадната. Останките му са погребани в Кеймбридж. Днес камък в Уестминстърското абатство бележи мястото на първоначалния му гроб.
Оливър Кромуел
Гробницата на пода, разположена в далечния западен край, е лобното място на неизвестен британски войник, убит по време на Първата световна война. Това е единствения гроб в Абатството, върху който е забранено да се стъпва. Кейт Мидълтън трябваше също да го заобиколи, докато вървеше към олтара. След церемонията, тя остави булчинския си букет върху гроба в знак на почит.
Гробът на незнайният войн
Поетът и драматургът Бен Джонсън е считан за втория най-влиятелен драматург след Шекспир по времето на управлението на крал Джеймс I. И все пак по времето на неговата смърт през 1637 г., той бил толкова беден, че могъл да си резервира само 2 кв.м. за свой гроб и съответно бил погребан изправен.
Това може да е е едно от най-невероятните открития на нищо неподозиращия посетител. Изолирана зад високи стени и дървета, тук шумът отвън отмира и можете да се почувствате като в друг свят. Говори се, че това е най-старата градина в Англия (900 г!), била е използвана в началото от бенедиктинските монаси за отглеждане на плодове, зеленчуци и медицински билки.
Когато Хенри III реконструира църквата между 1245 и 1269 г., той оставя тази мансардна част, известна още като трифориум, заключена и забравена. Разположена на 70 стъпки от пода, до нея може да се достигне по една спираловидна стълба при „ъгълът на поетите“. Според поетът сър Джон Бечман от тук се разкрива “най-хубавата гледка в Европа“, но за период от около 700 години се използвало по-скоро за склад. Помещението наскоро беше почистено и реновирано и се очаква през 2018 г. за първи път да бъде отворено за посетители.
Част от Трифориума
Точно пред олтара в Абатството се намира една забележима средновековна мозайка, съчетаваща невероятно майсторско умение и красота на изпълнение на цветове и шарки. Според преданието в тази мозайка има закодирано послание за настъпването на края на света. Според него, той ще просъществува само 19 683 години..
Олтарът с мозайка Космати пред него
Което пък, не е толкова лоша новина, защото имате достатъчно време да посетите Лондон, където Уестминстърското абатство е само част от забележителностите на този град. А ние ще се радваме да ви помогнем в това начинание. Вижте нашата специална оферта на много добра цена: Магнетичният Лондон
Ако статията Ви е допаднала, можете да посетите и нашата фейсбук страница за още много подобни :))
